Университетите в България са много по-напред от останалите обучаващи организации в прилагането на дистанционно обучение, а какво да кажем за работодателите! Може би една от причините е, че университетите имат опит от популярното преди години задочно обучение, имат развити структури, които могат да поемат ангажимента да планират и координират едно съвременнно дистанционно обучение.
Ежедневно всеки от нас получава поне три – четири предложения за обучение от различни обучаващи организации – все присъствено. Всеки курс е най-малко еднодневен, обикновено в София или друг голям град. Присъствието на подобно обучение обаче е свързано с пътуване, настаняване, отсъствие от работа и какви ли още не! И всеки мениджър след като направи равносметка на потенциалните ползи-разходи обикновено решава да не обучава служителите си. Кой печели и кой губи от тази ситуация?
Интернет е част от ежедневието ни и трябва да се научим да го използваме и за обучение. Още повече, че има широко разпространени продукти, които позволяват оргинизирането на едно наистина ефективно дистанционно обучение.
Мениджърът, за който ставаше дума, ако получи предложение за дистанционно обучение, може да вземе решение да обучи служителите си. Няма командировъчни разходи, обучението се провежда в удобно време, без да страда работата, цената е по-ниска!
Кой обаче предлага подобно обучение – почти никой. Компании с традиции като Arthur Adams са едни от първите в страната, които съчетават възможността за дистанционното обучение с качеството на самото обучение. Приятна изненада е Училището за бизнес компетенции. Потърсете в интернет обаче други подобни компании – трудно ще намерите. Част от предложенията за дистанционно обучение изглеждат несериозно, зад тях не стои капацитет на обучаваща организация.
Докога още ще чакаме за дистанционно обучение?
